Щуда града
„Щуда града“, „Щута града“ или „Щутград“ е местност разположена на 1.74 km северно по права линия от центъра на село Ситово (Община Родопи). Предполага се, че в тази местност е била изградена тракийска крепост и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на древните траки. Не са правени научни опити да се датират културните пластове, но на базата на датирането на близки селища и култови обекти се допуска, че крепостта и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват и през късната Античност и Средновековието.
Според жителите на с.Ситово „Щуда града“ означава „непревземаема крепост“, но на този етап липсва научно тълкувание на наименованието. Съществува и информация, че българо-мохамеданите, които са населявали махала Брезовица на с.Ситово, са наричали мястото „Татурест камък“ (или „Тат-урвест камък“).
Ситовски Надпис
Ситовският надпис е неразчетен надпис в Родопите от рунообразни знаци на неизвестна писменост. Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково. Надписът е известен на местните жители, но е открит за научните среди през 1928 г. Местни дървосекачи споменават за него на д-р Александър Пеев, тогавашен председател на Пловдивското археологическо дружество, който първи изследва находката. Д-р Пеев не успява да предостави по-конкретни сведения за надписа, нито да го разчете.
Надписът е издълбан върху загладена част от скала с форма на хоризонтално разположена лента с дължина приблизително 3,4 метра и ширина 23–30 см. Скалният масив, на който е издълбан надписът, се крепи на пет камъка. Върху един от тях е разпознат образ на Богинята майка от епохата на неолита, а друг един от камъните е оприличен на пясъчен часовник. Надписът е издълбан на място в скалата, където няма ерозия и затова се е запазил до наши дни.
Ситовският надпис е в непосредствена близост до скалните светилища Щуда града и Белинташ
Аязмото
Намира се над селото, след църквата „Св. Богородица“. Твърди се, че водата в него е лековита. Дори Баба Ванга е изпращала хора да се лекуват там. Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 година. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува кожни заболявания.
Източници: