Кратка история на Ситово:
“Родопа е планина на поетите“
– Николай Хайтов
Ситово е разположено на 1300 м н. в. в рида Чернатица, в северните дялове на Родопите, на 35 километра от град Пловдив. До него се стига по тесен асфалтов път, който прорязва дълбокия скалист каньон на река Дерменка.
Скрито в красива котловина, оградена отвсякъде от заоблените била на планинските ридове. Селото наброява около 100 къщи, повечето от които са изградени в стила на характерното родопско строителство – каменна зидария, гредоред и покрив от тикли. Къщите са обособени в три махали, разделени от реката и асфалтовия път.
Климатът спада към умерения и планински климат. Валежите в района на Ситово са повече от средногодишните за страната, поради което тук се натрупва достатъчно влага в почвите. Често пъти в Ситово се извисяват от земята към небето или се спускат отгоре, от небето, вихри и вихрушки, които навяват преспи през зимата, а през пролетта и есента изтръгват из корен цели дървета, затлачват реки и търкалят скални парчета в планината. Почвите са глинесто – песъчливи, песъчливи и глинести. Основния тип са преди всичко кафявите горски почви. Климатичните и хидрографски условия в района, свойствата на почвите, конфигурацията на терена, както и голямата надморска височина са предпоставка за разпространението и развитието на специфична планинска растителност.
Най- ниско са разположени буковите и черно боровите гори, по – нагоре расте белият бор и смърчът, а най-високите терени се заемат от смърч и хвойна. Важно място заема и елата. По скалистите склонове, там където е затревено, зрее боровинката, а малко под нея – малината и още по ниско – калината. В изобилие се срещат и много видове билки, диви цветя и различни ядливи гъби. Много са и представителите на дивите животни в котловината.
В горите се срещат: Дивата свиня, Глигана, Заек, Бобър, Язовец, Лисица, Белка, Вълк, Кафява мечка, Дива котка, Катеричка, Пор, Сърна, Елен, Лопатар , Таралеж и др. По южните склонове се срещат Пепелянки, Усойници, Водни змии, Смоци и др.
Каквото и да се каже за Ситово, все ще е малко.
Прекрасно е през пролетта, блестящо е през лятото, с пурпурнозлатисти отенъци през есента. Ситовските ливади са наситени с какви ли не ухания и красоти. Тук растат в изобилие Бял равнец и Жълт кантарион, Комунига и Гороцвет, Царска свещ и Синчец, Лечебна лайка и Глухарче. До насита можеш да се взираш в Минзухари и Орхидеи, в Иглики и Маргаритки.
С умиление можеш да тръпнеш сред харманите с Незабравки и Тинтява, Еньовче и Здравец, Мащерка и Теменужки. Благодарение на местните хора, а и на легендите, които се крият в това магнетично място, намиращо се в Родопа планина, е хубаво човек да посети селото.
Тук всичко наоколо е различно – въздухът, настроението, мисленето ни. Човек чувства свежест и лекота в себе си. Ситово е и отправна точка за различни маршрути в планината. Родопското село е прекрасно, тихо и спокойно място през всички сезони на годината. Село Ситово несъмнено е едно невероятно красиво село в сърцето на Родопите. Скрило в себе си легенди и хилядолетни тайни, които до ден днешен остават неразкрити.
Построеното в Родопите не е оставяло, не оставя и до днес никого равнодушен.
За Ситово историците твърдят, че съществува като селище от две хилядолетия. Доста, доста истории може да разкаже то – за Траки, за Римляни, Славяни и Византийци.
Районът около Родопското село е населен от най-далечни времена.
През Средните векове (след образуване на Българската държава 7 – 14 век) селото, което е имот на Бачковския ставропигиален манастир „Успение Богородично“, попада както в границите на България, така често и в границите на Византия. Стожер на българщината в района на Ропката и Чернатица.
Има различни версии за името на селото. СИТОВО (с варианти на името Сидово, Ситовали, Четово, Читово) . В книгата си Ангел Личков „ Лилково: богове камъни и руни“ пише : Проф. Минков твърди, че името на село Ситово води началото си от гръцката дума Ситос – „жито , пшеница“. Полк. Ангел Вълчев ни препраща към възможна връзка на името Ситово с личното име Сит или нещо близко до него: „Не ми е известно какъв произход има името Сит, пише той, Славянски, Български, Гръцки, Латински или някакъв друг, например Готски. Най- вероятно да е Тракийски. В тази връзка си заслужава да се спрем и на древното име Зетес/ или Сетес/. Зет/ Сет или Сет-ес е син на Борей – гръц. „ Севернякът, е Гръцко- Тракийски бог, олицетворение на най- буреносния вятър. СИДИ (СИТИ) – същества обитаващи под земята в хълмове, пещери и цепнатини на скали. Сред тези същества, както и сред Сидовете имало персонажи и от двата пола. В едно от преданията се разказва за двама братя – Саид и Алил, които разделят богатството си и се заселват поотделно в две живописни котловинни местности, отдалечени на 5 километра една от друга. Единият брат основава Алилово (днес Лилково), другият – Саидово или Ситово.
Разказва се още, че Ситово е получило името си от характерната за местността гъста и дребна гора – „честок, ситнок“, където край ситнока са се заселили първите жители на селото. В друго предание се говори, че Ситово никога не е оставало гладно, а все е било сито и нахранено, та от там е дошло и името му. В османски документ, издаден от централната власт във връзка с доставката на овце е видно, че през 1596г. село Ситово съществувало под същото име, числяло се е към казата на Филибе и е било задължено – общо за 525 овце. Има съобщение, че по онова време: “ …само абаджиите от Ситово, още от далечно минало – XVI в., кръстосвали Балканския полуостров, Мала Азия, Александрия и др., за да упражняват занаята си и да предлагат своите произведения.
Смята се, че селото, макар и трудно достъпно, е било завладяно около 1392 – 1394 г. Може би най-тежкият и съкрушителен период от робството, това са опитите за потурчването на селото. По време на помохамеданчването през XVII в. Ситово преживява не един и два тежки момента. Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването е било в периода 1666-1667 година. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези които успели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и въобще в гората, запазват християнския образ на селото и до днес.
Като потурчили Ситово, турците разрушили църквата „ Св. Марина“ в селото и манастира „ Св. Илия“ – разположен на възвишението край селото, където е сега паметника на партизаните. Ангел Личков пише в книгата си : Старите Ситовци, доскоро съм ги слушал да разказват, че някогашните им съселяни българомохамедани били заемали цяла една махала / т.е. Турската махала/, с джамия по средата в днешните очертания на Ситово и че, тези Ситовци/ българомохамедани / , са се изселили след освобождението поради „ страх и угризения“ за убийството на „Армазкия поп“ през Априлското въстание, както и други „ маскарлъци“, които били сторили през турско време.
През Втората световна война селото има двама партизани, един от които е Спартак – командир в отряд Антон Иванов. През периода след Освобождението, селото е стопански развито. През периода 1950 – 1960 г. населението е наброявало над 850 жители. През 1946 г. започва електрифицирането на селото, а през 1950 г. то вече е имало и нова ВиК система. През 1958 г. е създадено и ТКЗС. В Ситово има две църкви „Света Петка” и „Света Богородица”, където се намира и Аязмото с лековита вода.
Църквата „Света Петка” е построена през 1849г. Тя се намира в самия център – на мястото на стар параклис, коет
о място е долу в ниското / край реката/ и далече от Турската махала. Това става благодарение на „ будни българи , като свещеник Васил, братята Тодор и Васил Михатеви, Костадин Тасков“ , които съдействали за изграждането на църквата на „ Самотната канара“ Камбанарията на църквата е изградена през 1927г.
Втората църква „Света Богородица’ е изградена на по- късен етап и е отдалечена на близо 2 километра от селото в близост до Аязмото. Винаги е свързвана с лечебните му свойства и дори вътре в чиния до олтара са оставени изображения на метални ръце, крака, наколенници, пластини за сърца и гърди. Хората ги слагат върху болните места, лягат и заспиват в храма, но след първия сън трябва задължително да се преместят в 2 стаи в съседство. За Аязмото с лековита вода може много да се разказва: Местните твърдят, че тя цери кожни заболявания, пази и до дълбока старост.
Има легенда, която разказва, че на това място идвали на паша конете на Ахмед ага Тъмръшлията. Като се отъркалят в тревата, жребците оздравявали. Лечебната сила на водата е изследвана още в далечната 1989 г. Тогава станало ясно, че тя е с по-висока радиоактивност и предполагат, че затова лекува болести по кожата.
В Ситово е построено едно от първите училища в нахията Рупчос още през 1834 г. Ситовци, учили в Ситовското училище, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково но и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово.
За Ситовци се говори и пише, че миналото се славели като изкусни занаятчии и които „ сравнително добре осигурени материално, знаейки говоримо няколко езика, ситовските Абаджии поддържали българщината и подпомагали всякак будните си съселяни. По видни терзии преди Освобождението, които се помнят и славят били: Вълчан Минков, Костадин Тасков, Христо Филев и др.“
В околностите му е Ситовския надпис. Открит през 1928 година от група дървосекачи Ситовския надпис си остава загадка до днес. Теориите и хипотезите са много, но до сега нито една не е приета от учените, тъй като все още не е решен въпроса писмени или безписмени са били тракийските племена.
Твърди се, от някои изследователи, че е рунообразен, а в непосредствена близост до него има образа на Богинята майка и пясъчен часовник. И ето от тук започват „теориите на вероятностите“. За едни този надпис е тайна за отключване вратата между световете, за други той е направен от хората преди повече от 4 хил. г. преди Новата ера.
В околностите на Ситово са и останките от крепостта Щутград . По различните описания може да се срещне с много различни имена: Щут, Щуда града, Щутград и т.н Местните му казват на кратко – Щут. Легендите разказват, че по хълмовете има много „нишани“ за заровени съкровища. Най-силно концентрирани са около местността Щут, която се намира на около 2 км от самото село. Имало е издълбани квачка с пиленца, както и змия, които сочат към Ситовския надпис. Поради иманярска дейност, днес всички рисунки липсват…